Главен герой на творбата е Чавдар. Той е разкрит по два различни начина – чрез пряка възхвала във въведението и в основната част.
Действат през пролетта, лятото и ранната есен, а през зимата се укриват при свои близки.
Поради което си спечелили и хулното в турския език прозвище „хайдути”, което за народа станало синоним на бунтовничество, закрилничество, юначество и мъжка доблест. Затова той възпява своите герои-хайдути.
Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка
Поемата не е довършена, но начинът, по който Ботев изгражда образите на майката и на хайдутина, не изисква повече текст. Той създава обобщена представа за образа на българския борец за свобода и справедливост в лирическия увод. Сгъстената, емоционално-действена характеристика в началото на същинския текст се допълва от речевото представяне на героя и от жестовете му.
Социалната оценка на хайдутите в историческа ретроспекция също се мени. Именно Хайдутин по това време и империята търпи първия си по-сериозен разгром в битката при Лепанто, а в българските земи избухва първото организирано мощно народно недоволство срещу османската власт – Първото търновско въстание.
Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.
Скрити истории: Историята на едно неразказано въстание
нар. национално-освободителни движения на балканските народи срещу османската власт, хайдутите с хайдутството като терминологично понятие се заместват от борците за национално освобождение, организирани в национално-освободителни движения, означавани в марксистката историография и като революции.
От времето на Първото търновско въстание насетне, е прието да се говори за хайдушко движение.
Жестокостта и масовите кланета след Априлското въстание, довеждат до Руско-турската война
За разлика от тях, съвременното население в България , търпи безропотно налаганото му ново турско робство, а милиони от тях, дори се радват на внушаваните им мантри за демокрация, от еничарите които ги управляват.
Според разкази на свидетели Ботев често рецитирал части от продължението на „Хайдути“
В Северен Кавказ термина абрек се доближава донякъде до хайдутин – човек хванал гората по лични причини, преминал по-късно в руския език през Кавказката война като нарицателно за банди от планински разбойници, несъгласни с властта.